Нашата технология е станала толкова могъща, че – не само съзнателно,

Нашата технология е станала толкоз могъща, че – не единствено умишлено, само че също по този начин и по нехайство – можем и сме се трансформирали в опасност за самите себе си. Науката и технологиите са избавили милиарди животи, подобрили са съществуването на още доста други, трансформирали са планетата в едно последователно сплотяващо се цяло и в това време по този начин са трансформирали света, че мнозина към този момент не се усещат у дома в него. Създали сме цялостен набор от нови несгоди, сложни за разкриване, сложни за схващане, проблеми, които нямат готово решение – не и в случай че не отправим предизвикателство към тези, които разполагат с властта да трансформират нещата.

Мнозина учени настояват, че в случай че продължим да вършим нещата, които вършим сега, от това ще се зародят действителни рискове. Те декларират, че нашата индустриална цивилизация в действителност е бомба със закъснител. Но в случай че решим да приемем тези предизвестия на съществено, това ще ни коства скъпо. Засегнатите производства ще изгубят от облагата си. Това ще усили личните ни паники. Съществуват изцяло естествени аргументи, които да ни накарат да се опитаме да отхвърлим предизвестията. Може би този многочислени откриватели, които непрестанно приказват за надвисналите над нас произшествия, са просто тайфа параноици. Може би изпитват някакво перверзно наслаждение от това да плашат останалите. Може би това е просто метод да измъкнат от своите държавни управления пари за проучвания. В последна сметка има и други учени, които настояват, че няма защо да се тревожим, че противните изказвания са безпочвени и че околната среда сама ще се изцели. Естествено е да желаеме да им имаме вяра. Кой не би желал? Ако те са прави, това ще смъкна от гърба ни голяма тежест. Така че дано не се хвърляме в нещата. Да бъдем внимателни. Да не бързаме. Да бъдем в действителност сигурни.

Днес сме изправени пред радикално нови условия, които нямат казус в цялата човешка история. Когато – преди да кажем стотици хиляди години – сме почнали със междинна плътност на популацията от една стотна човек на квадратен километър или даже по-малко, венец на нашата технология са били каменната секира и огъня. Тогава не сме можели да създадем съществени промени в световната околна среда. Нямало е по какъв начин да ни хрумне даже. Били сме прекомерно малобройни, а силите ни – твърде нищожни. Но времето тече и технологията се развива. Нашият брой е почнал да се усилва експоненциално и в този момент сме достигнали до междинна плътност от към 10 индивида на квадратен километър. Концентрирали сме голямо население в градовете и имаме разполагаем застрашителен софтуерен боеприпас, чиито сили разбираме и направляваме единствено частично.

И защото животът ни зависи от дребни количества от такива газове като озона, моторите на нашата промишленост могат да станат причина за съществени екологични разтърсвания, даже и в световен мащаб. Наложените върху безотговорното потребление на нашите технологии забрани са слаби, постоянно са частични и – почти постоянно и на всички места по света – са подчинени на краткосрочните национални или корпоративни ползи. Сега към този момент сме способни, целеустремено или по нехайство, да променим световната околна среда. Докъде сме стигнали в подготовката на другите предсказани планетарни произшествия, е към момента предмет на научни полемики. Но че към този момент можем да го направим – това не предстои на подозрение.

Земята е особеност. Поне доколкото знаем, тя е единствената обитаема планета в цялата Слънчева система. Ние хората сме единствено един от милионите типове, които обитават един кипящ и изобилен с живот свят. И въпреки всичко множеството типове, които в миналото са съществували, към този момент ги няма. След като са процъфтявали в продължение на 180 милиона години, динозаврите са изчезнали от лицето на земята. До един. Никой не е оживял. Владичеството над планетата не е обезпечено на нито един тип. А ние сме тук едвам от към един милион години – ние, които сме първият тип, който е създал средства за своето самоизтребление. Ние сме редки и скъпоценни, точно тъй като сме живи, тъй като можем да мислим толкоз добре. Имаме привилегията да влияем и може би даже да направляваме бъдещето си. Вярвам, че наше обвързване е да се борим за живота на земята – не единствено за нас самите, само че и за всички тези, хора или не, които са пристигнали преди нас и на които сме задължени, както и за тези, които – ако проявим задоволително мъдрост – ще дойдат след нас. Няма идея, която да е по-належаща, нито нещо друго, което в по-голяма степен да заслужава нашата отдаденост, в сравнение с е отбраната на бъдещето на човешкия тип.

Почти всички проблеми са били основани от хората и могат да бъдат решени от тях. Няма публичен контракт, нито политическа система, икономическа доктрина или религиозна доктрина, които да са по-важни от това.

Дълбоко в себе си всеки крие в случай че не друго, то най-малко едно глухо фоново равнище от подбрани паники. Те съвсем в никакъв случай не изчезват изцяло. Разбира се, множеството терзания идват от всекидневния ни живот. Това непрестанно бръмчене от прошепнати припомняния, от потръпващо прекарване на минали неточности и от мисловни тествания на вероятни отговори на идни рискове има несъмнено значение за нашето оцеляване. За мнозина от нас главната паника се състои в това да намерим задоволително храна за децата си. Тревогата е един от тези еволюционни взаимни отстъпки – оптимални за подсигуряването на идващото, само че мъчителни за актуалното потомство. Номерът – ако съумеете да се справите – се състои в това да изберете верните паники. Трябва да се стремим към едно положение на духа, което да е някъде по средата сред жизнерадостните глупци и нервните параноици.

Като изключим фанатиците от най-различни вероизповедания и таблоидната преса, единствената друга група, която, наподобява, непрестанно се тревожи по отношение на всяко ново изказване за надвиснала злополука – по хипотеза невиждана в цялата записана история на нашия тип, – са учените. Те се пробват да схванат какво е положението на света и от време на време им се коства, че може да бъде доста по-различно. Малко бутане тук, леко подръпване там и ще настъпят огромни промени. И защото ние хората сме общо добре приспособени към околната си среда – като се тръгне от световния климат и се стигне до политическите условия, – всяка една смяна се обрисува като объркваща, мъчителна и скъпоструваща. Затова напълно естествено пожелаваме от нашите учени да бъдат в действителност сигурни в това, което ни споделят, преди да се впуснем да се пазим от мислена опасност. Но някои от тези набедени рискове наподобяват толкоз съществени, че от единствено себе си се заражда мисълта за това, че може би би било рационално да приемем на съществено даже и дребната опция да ни сполети огромно зло.

Тревогите в ежедневния живот работят по сходен метод. Купуваме си застраховки и предизвестяваме децата си да не приказват с непознати. Колкото и да се тревожим, от време на време изцяло пропущаме действителната заплаха. Както една позната един път ни сподели: „ Всичко, за което съм се тревожила в миналото, не се е случило. Проблемите пристигнаха като че ли от нищото. “

От: „ Милиарди и милиарди ”, Мисли за живота и гибелта на прага на новото хилядолетие, Billions and Billions (Thoughts on Life and Death at the Brink of the Millennium), 1997
Снимка: Carl Sagan Institute